Надарените деца

190
Как да разбера дали детето ми е надарено?

Редица изследвания на надарени деца показват, че примери за момчета и момичета с изключителни способности има от всякакви раси, националности, потекло и заобикаляща среда.

Това още повече кара родителите да се питат – ражда ли се надареното дете или се възпитава и отглежда?

Надареното дете

Речникът Webster’s дефинира термина „надарен“ като:

  1.  Притежаващ изключителни вродени способности
  2.  Разкриващ/показващ специална дарба.

„Надарените“ деца са описани като такива, „които поради естествени изключителни възможности имат способност да показват високи резултати„. Терминът „изключителни възможности“ се отнася за общи интелектуални умения, специфични академични наклонности, вродени лидерски качества, възможности във визуалните и театралните изкуства, креативно мислене, или атлетични дарби.

Повечето надарени деца показват по-висока степен на концентрация и капацитет на паметта. Няма „типично“ изглеждащи надарени деца, тъй като определени таланти и обществена среда дават възможност за изграждане на различни и разнообразни личностни характеристики.

Постиженията също много се различават. Разликата между тях може да се види, дори и когато се групират заедно. Някои са много силни в определена насока, и много слаби в друга.

Надареният математик може да е средностатистически представен в литературата, надареният артист може да е зле с математиката, а младите ученици например често нямат добри способности да организират времето и материалите си.

Общи характерни черти на надарените деца

В бизнес средите, много мениджърски проучвания се опитват да намерят отличителните черти и характеристиките за успешните ръководители на компании, вярвайки, че лидерите могат да се „отглеждат“ и обучават.

По същия начин, логично е да се предполага, че има качества и характеристики, които често се срещат сред надарените деца, въпреки че няма дете, което да притежава всички качества.

Един от начините, по които родителят може да прецени дали детето му е надарено е да разгледа внимателно набор от поведенчески модели, които се проявяват в ежедневните разговори, дейности, и отзивчивост при възможностите за научаване на нови неща.

По-долу е представен

Списък с най-често срещаните характерни черти за надарените 4-, 5- и 6-годишни деца

(Smutny, 2000)

  1. Проявяват постоянно любопитство за много неща
  2. Задават обмислени въпроси
  3. Имат богат речник и използват изречения със сложна структура
  4. Могат да се изразяват добре
  5. Решават различни проблеми по уникален начин
  6. Имат добра памет
  7. Проявяват необичаен талант в изкуствата, музиката, или драматизацията
  8. Проявяват особено оригинално въображение
  9. Използват вече научени неща в нов контекст
  10. Имат необикновена способност да подреждат нещата в логическа последователност
  11. Дискутират и размишляват върху идеи
  12. Учат бързо
  13. Имат желание да работят независимо и поемат инициативи
  14. Проявяват чувство за хумор и остроумие
  15. Имат по-продължителни периоди на съсредоточеност и са склонни да упорстват на предизвикателните задачи
  16. Много са наблюдателни
  17. Показват талант при измислянето на истории и разказването им
  18. Интересуват се от четенето.

Надареното дете може да не показва всички гореизброени характеристики през цялото време, но родителите и професионалистите биха забелязали някакъв модел при по-продължително наблюдение над поведението му.

Има много причини да разберете дали детето е надареноХарактерни черти на надарените деца

Много родители не намират за особено ценно да „тестват“ потенциала на надареност на децата си.

Но всъщност изследванията показват, че има потенциални рискове от отлагане на такъв „тест“, сред които са:

1. Разбиране на силните и слабите страни на модела на опознаване на света от детето, които могат да помогнат на родителите да планират най-добрата програма за обучение.

2. Чакането до момента в който училището реализира такъв „тест“ може да доведе до т.нар. ефект „горна граница“ от училищните тестове, който да се репликира всяка година, реално не давайки възможност на пълния потенциал на детето да се разкрие.

3.  Много надарени ученици често се казват „проблемни“ деца и често предизвикват авторитета на учителите като не спазват или се опитват да заобикалят училищните правила. Поведението на по-надарените деца често се обърква с „разстройство на вниманието“ като например (разстройство с дефицит на вниманието) (ADD – Attention Deficit Disorder) и (разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност) (ADHD – Attention Deficit Hyperactivity Disorder).

В същото време, тестът може да разграничи надареното дете от такова с потенциални проблеми при обучението, като ADHD, Синдром на Аспергер, и други проблеми, на възможно най-ранен етап от развитието на детето.

Малко е известно например, че дете със Синдрома на Аспергер проявява характерни черти за аутизма, но реално много от децата с този синдром са интелигентни и проницателни в същото време.

4. Надарените деца се чувстват по-добре при общуване с деца и в класове, където средата е на тяхното ниво. Изследванията показват, че надарените ученици се развиват значително по-добре, когато са в среда с младежи с подобни способности. В една погрешно създадена околна среда за обучение, дарбата може да бъде също толкова парализираща, колкото и някакъв реален проблем при възприемането.

За съжаление, повечето надарени деца са много интровертни, неразбрани от родители и заобикаляща среда, при което неоткритата им изключителност може да доведе до задънена улица.

Отегчени без реални предизвикателства в училище, те могат да се откажат и да изберат насока, която никога не би използвала невеоятния им потенциал.

Проверка на способностите на надарените деца

Проверката на способностите е специализирана дейност, така че ако предпочитате прегледа да се извърши от специалист, разходите няма да са от най-малките. Препоръчително е да се да се обърнете към детски психолог, най-добре такъв, който специализира работа с надарени деца.

Има два основни теста за интелигентност, които се използват за оценяване на детските способности – Wechsler Intelligence Test for Children – Version lll (WISC-lll) и Stanford Binet (version lV). Според общото мнение, резултат от 120 или по-висок на тези тестове покрива стандартите за по-интелигентни деца. А тези, които изкарат над 160 се считат за изключително надарени.

Все пак обаче, този тип тестове имат своите ограничения. Трябва винаги да се има предвид, че „суровата“ интелигентност, измерена от тези тестове, е в огромна степен (но не изцяло) наследима от родителите.

Но връзката между високата интелигентност и притежаването на дарби далеч не е абсолютна. Много креативни и надарени деца не получават висок резултат на тестовете за интелигентност, просто защото определени типове „интелигентност“ не могат да се тестват добре при стандартизираните тестове.

Най-добрия тип оценяване е този, при който се наблюдава детето в цялото му проявление. Емоционалната интелигентност, талантите в музикалната, спортната и заятчийската сфера, както и склонността към овладяване на чужди езици например, са много важна част от цялатостната картина. (това заляга в основата на „Теория за многостранната интелигентност“ на д-р Хауърд Гарднер. Повече информация за Multiple Intelligence).

Пълната оценка на детето трябва да вземе предвид всички негови черти, а също и начина по който детето се адаптира към обществото и към факта, че е по-различно.

Според Указанията на Националната асоциация на надарените деца: „Добрите практики показват, че надарените деца трябва да се оценяват по комплексни методи с различни валидни индикатори от разнообразни източници.

Информацията трябва да идва от различни гледни точки (семействата, гледачки, учители, съученици, и други с поглед върху конкретния човек), по различен начин (наблюдения, резултати от изпити, интервюта и др.) и в различен контекст (вътрешно-учебни занимания, извън дома и училището и т.н.)“.

Някои най-често срещани въпроси и отговори за надарените деца:

1. Осъзнават ли те собствените си способности?

Според д-р Филип Пауъл, ас. проф. Психология в Тексаския университет в Остин – „Повечето надарени деца осъзнават, че са по-различни когато станат на 5 години“

2. Възможно ли е да бъдат неправилно оценени и да ги сложат в другата крайност – деца с посредствени резултати?

Абсолютно е възможно, и има много примери за това. Уинстън Чърчил е повтарял 6-ти клас и е завършил последен в Хароу.

Сър Исак Нютон е отстранен от училище на 14 год., и се връща отново на 19 год., просто защото чете много и постига невероятни резултати на курсовете в Кембридж. (повече в книгата: „The Einstein Syndrome: Bright Children Who Talk Late„)

3. Какво оказва влияние на развитието на надарените деца?

Университетът в Чикаго провежда изследване на 100 деца с високи резултати (математици, музиканти, плувци и тенисисти) и открива, че развитието им е повлияно в огромна степен от родителите и учителите, което доказва, че дарбите не само се раждат, но се и развиват.

В повечето разгледани случаи се оказва, че децата са били силно окуражавани да следват талантите си или от член на семейството, или от силно отдаден учител, който има усета да види необикновения потенциал сред многото ученици.

Има и случаи, в които развитието е резултат на личната мотивация и съответно търсенето на начин да се развие определения талант.

4. Кой е надарен и кой не?

Отговорът на този въпрос зависи от дефиницията за постижение и процедурата по оценяване, която се използва в различните среди. Някои смятат, че най-добрите 2% се определят като надарени, други вземат най-добрите 5% или дори 15%.

Трябва да се разбере обаче, че „надарен“ не значи само висок резултат на тестовете за интелигентност, и че всеки индивид притежава таланти и умения, които ще използва през живота си и които ще бъдат развивани постоянно.

Често успеха се появява не само заради изключителните способности, а и в резултат на желанието, постоянството и упоритостта да се използва и развива даден талант, както и нагласата за разбирателство с околните и вземането на правилните позитивни решения.

5. Те ли са перфектните деца?

„Наивно ще е да се предполага, че надареността не носи и определени трудности при отглеждането на детето“, казва Рита Ундерберг, кл. ас. проф. по Психиатрия и Психология в Университета в Рочестър. На първо място те са деца, и след това идва фактът, че са надарени повече от другите. Те също могат да имат неуспехи, и много от тях усещат „напрежението да имаш по-висок потенциал и съответните очаквания“.

Въпреки че много учители и изследователи отдавна са разбрали, че много от надарените деца всъщност не са задължително отличници, обществото все още съди за интелигентността на база резултати в училище и конкретни изпити и тестове.

От друга страна, разглеждането на профилите на няколко от най-надарените деца в света, включващи сфери от спорт до музика и математика, показва, че е време определението „надарен“ да придобие по-широк смисъл. Дори и да има неясноти в самото определение обаче, все повече експерти смятат, че интелектът е свързан едновременно с генетични фактори и фактори на заобикалящата ни среда.

Много надарени деца са притеснени от ограниченият в стандартната класна стая и способностите им остават незабелязани. Като родители, наш дълг е да наблюдаваме детето си и да си даваме сметка за потенциалните им дарби и таланти. И когато смятаме, че детето ни е надарено в определена област или сфера, да се обърнем към специалист за да сме сигурни, че няма да оставим незабелязани дарбите на децата.