Развитие на мозъка при децата

8
Структура на мозъчните клетки
Структура на мозъчните клетки

Какво знаем за начина, по който децата учат

Мозъчните клетки са суров материал – точно както и тухлите са суров материал при изграждане на сградите. Наследствеността може да определи основния брой „неврони” (мозъчните нервни клетки), с които се раждат децата, и тяхното първоначално структуриране, но това е само базисна рамка.

Заобикалящата среда оказва огромно влияние върху начина, по който се свързват и си взаимодействат тези клетки. Много родители интуитивно разбират, че обичта и всекидневните взаимоотношения – прегръщането на децата и пеенето на бебетата например– помагат на децата да се учат.

Мозъкът не е компютър. Мозъкът започва да работи много преди да е окончателно завършен и оформен. И същите процеси, които свързват мозъчните клетки преди раждането са двигатели на бързото развитие на научаването веднага след раждането.

При раждането, мозъкът на бебето съдържа около 100 млрд. неврони, или грубо казано има толкова нервни клетки, колкото са звездите в Млечния път.

Преди раждането, мозъкът произвежда трилион повече неврони и „синапси” (връзките между мозъчните клетки) отколкото са нужни. През първите години от живота на детето, мозъкът преминава през редица необикновени промени. След това, чрез процес, подобен на Дарвиновата теория за естествения отбор, мозъкът елиминира връзките, които се използват рядко или никога.

„Прозорци на възможностите” (“Windows of opportunity”) са критични периоди в живота на децата, през които се проявяват специфични типове учене. Например, учените са установили, че невроните за виждане започват да изпращат съобщения интензивно след втория до четвъртия месец след раждането, като нарастването на тези връзки е изключително бързо до 8-я месец. Не е съвпадение фактът, че бебетата започват да забелязват околния свят точно в този период от възрастта си.

Учените вярват, че език се учи най-лесно през първите 10 години от живота. През това време, взаимовръзките между клетките в детския мозък се настройват за звученето на езика. Колкото повече се говори на децата, толкова повече техните невронни връзки се изграждат, помагайки им да научат повече думи впоследствие. За децата индивидуалното внимание, отзивчивостта и отдаването при отглеждането им са от изключителна важност за последващото интелектуално и езиково развитие.

Децата учат езикa най-добре в ежедневието, при постоянното общуване с възрастни или с други деца, които знаят този език.

Училищата могат да се възползват от  тази възможност при преподаването на езици. Ако едно дете трябва да научи втори език като роден, то този език трябва да бъде въведен в програмата на детето най-късно до 10-годишна възраст.

Ранното стимулиране поставя основите на начина, по който децата ще учат и взаимодействат с околните през целия си живот. Опитът на детето, добър или лош, повлиява на развитието на мозъка и връзката му с нервната система.

Обичта от внимателни и любвеобилни възрастни изключително много стимулира мозъка на детето, като кара синапсите да растат и усилва съществуващите връзки. Връзките, които се използват остават постоянни. Ако детето бъде стимулирано по-малко в ранната възраст, синапсите няма да се развият, и мозъкът ще остане с по-малко връзки.

Скорошни изследвания на чувствителните на стрес системи на тялото показват, как стресът също повлиява развитието на мозъка при децата. Когато децата се сблъскат с физически или емоционален стрес или травма, една от тези системи се „включва” като освобождава хормона кортизол.

Високите нива на кортизол могат да причинят смърт на мозъчните клетки, както и да намалят връзките между клетките в определени зони от мозъка.

Бебетата със силна, позитивна емоционална връзка с хората, които се грижат за тях, показват постоянни ниски нива на кортизол в мозъка. Докато положителния опит може да допринесе за светлото бъдеще на детето, отрицателните емоции могат да направят точно обратното.

Твърде много кортизол в мозъка може да затрудни детето да се учи и да мисли. И съответно детето може да има проблеми с адекватността на реакциите си при стресови ситуации.

Здравите връзки през ранните години допринасят детето да има здрави връзки и през целия му живот. Лишен от позитивна, стимулираща околна среда, детският мозък страда. Богатият опит, от друга страна, реално резултира в богатство на мозъка.