Наредба No. 1 за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра

Приложение № 2 към чл. 16, ал. 3

Схема на минималното необходимо пространство за разполагане на съоръжение за игра

1. пространство, заето от съоръжението за игра; 2. пространство за падане; 3. свободно пространство; 4. площ на удар (за съоръженията за игра и техните елементи с височина на свободно падане, по-голяма от 0,60 m, площта на удар определя разпростирането на необходимата ударопоглъщаща настилка под и около съоръжението); 5. разпростиране на площта на удар около съоръжението за игра

Забележка. Сумата от пространствата на схемата, означени съответно с 1, 2 и 3, представлява необходимото минимално пространство за разполагане на съоръжение за игра.

Размер на свободното пространство за ползвател на съоръжение за игра, определено като цилиндър, изобразяващ ползвателя

Схема площадка - изправено дете

Фиг. 1. Ползвател в изправено положение

Схема площадка - висящо дете

Фиг. 2. Ползвател във висящо положение (височините са в mm)

Таблица
Положение, Радиус Височина
заемано от а, h,
ползвателя mm mm
на съоръже-
нието
Изправено 1000***/500**** 1800
Седнало* 1000***/500**** 1500
Висящо** 500 300 mm над опор-
ната точка и
1800 mm под опор-
ната точка

 

* На схемата е изобразен ползвател в седнало положение, при пързаляне.
** При висене h = 300 mm поради възможността ползвателят да се изтегли нагоре.
*** За съоръжения за игра, разположени на открити площадки за игра.
**** За съоръжения за игра, разположени в закрити площадки за игра.

 

Приложение № 3 към чл. 18, ал. 4 и чл. 50, ал. 1

Схема на дълбочините на настилките от насипни продукти при изпълнението на фундамент на съоръжение за игра в насипна настилка

Детска площадка - фундамент

1. вертикална подпора на съоръжението;

2. повърхност на насипната настилка;

3. фундамент на подпората;

4. означен от производителя знак за ниво на настилката;

5. насипна настилка (най-малко 0,40 m)

 

Приложение № 4 към чл. 42, ал. 3

Схема на парапет и преграда

Схема на парапет и преграда

 

Приложение № 5 към чл. 45

Специфични изисквания за осигуряване на безопасността на някои видове съоръжения за игра

1. Люлки тип „махало“

1.1. В една секция (носеща конструкция) се поставят не повече от две седалки.

1.2. Седалките на люлки, предназначени както за ползватели с двигателни увреждания, така и за ползватели до 3 години, се изпълняват във вид на кош така, че да няма опасност от падане.

1.3. Седалките се покриват с ударопоглъщащ материал независимо от вида им – плоски или тип „кош“.

1.4. При монтирането на седалката към хоризонталната носеща греда се използват вериги или част от верига с най-малко шест звена.

1.5. Разстоянието между повърхността на настилката и долната повърхност на седалката е не по-малко от 0,35 m.

1.6. Основните размери на люлките са съгласно фиг. 1 и 2.

Детска люлка - схема

Фиг. 1

Легенда:

H1 е разстоянието между оста на въртене/люлеене (при хоризонталната подпора) и повърхността на настилката;

H3 – разстоянието между горната част на седалката и повърхността на настилката;

1 – оста на въртене/люлеене.

Детска люлка - двойна

Фиг. 2

Легенда:

А = 0,2 х L + 200 mm;

В = 0,2 х L + 300 mm;

D = 0,05 х L + С;

L е перпендикулярното разстояние между хоризонталната подпора и съответно равнината, определена от горната повърхност на седалката в покой;

С – широчината на седалката.

2. Пързалки

2.1. Общи специфични изисквания

2.1.1. Максималната височина на стълбата на пързалка (без промяна на посоката) е 2,5 m.

2.1.2. Началната секция е с дължина най-малко 0,35 m.

2.1.3. Максималният наклон на началната секция на улея на пързалка (в нейната средна линия) е до 50. При комбинирани пързалки за начална секция може да се използва платформата.

2.1.4. В началната секция на пързалки с височина на свободно падане, по-голяма от 1 m, се предвиждат вертикални странични прегради с височина най-малко 0,50 m.

2.1.5. Над входа на улея (секцията за пързаляне) в началната секция на комбинирани пързалки с височина на свободно падане, по-голяма от 1 m, се предвижда парапет на височина от 0,60 до 0,90 m над улея на пързалката.

2.1.6. Тунелната секция при тунелни пързалки е с минимален диаметър (височина и широчина) 750 mm.

2.1.7. Тунелната секция при тунелни пързалки трябва да започва от края на началната секция на улея на пързалката, като продължава над секцията за пързаляне и завършва преди изходната секция на улея на пързалката.

2.2. Специфични изисквания към секцията за пързаляне

2.2.1. Ъгълът на наклона към хоризонталата на секцията за пързаляне не трябва да превишава 60° във всяка точка, като средният ъгъл на наклона не надвишава 40°.

2.2.2. При пързалки с дължина на пързалката над 1,5 m широчината на улея трябва да е по-малка от 0,70 m или по-голяма от 0,95 m.

2.2.3. Всяка промяна в наклона на секцията за пързаляне с над 15° се извършва чрез завъртане (извивка). За първите 2 m промяна във височина радиусът на завъртането е най-малко 450 mm. За останалата част от секцията за пързаляне радиусът е най-малко 1000 mm.

2.2.4. Улеят на пързалки, предназначени и за ползватели с двигателни увреждания, се предвижда с широчина, по-голяма от 0,95 m, или като двоен или троен улей, като се осигурява възможност за едновременното спускане на придружителя и ползвателя с увреждания. Възможно е разделяне на улея по дължина с вътрешни ниски прегради по цялата дължина, в т. ч. и в началната, и в крайната секция, като всеки сектор (подулей) е с максимална широчина 0,70 m. Вътрешните ниски прегради, разделящи отделните подулеи, са с височини, по-малки или равни на външните странични височини на пързалката съгласно т. 2.2.6. Изискванията на тази точка не се отнасят за ниските разделителни прегради.

2.2.5. Изисквания към изходната (крайната) секция на улея на пързалка:

2.2.5.1. изходната секция е с минимална дължина 0,30 m, като в края е заоблена надолу с радиус най-малко 50 mm;

2.2.5.2. при дължина на изходната секция 30 % от дължината на секцията за пързаляне изходната секция е със среден наклон 5 % спрямо повърхността на настилката;

2.2.5.3. при дължина на изходната секция за пързаляне, по-малка с 30 % от дължината на секцията за пързаляне (но не по-малка от 0,30 m), средният наклон на изходната секция за пързаляне е 10° спрямо повърхността на настилката;

2.2.5.4. максималното разстояние от повърхността на настилката до най-крайната точка на изходната секция e, както следва:

а) при дължина на секцията за пързаляне до 1,5 m – 0,20 m;

б) при дължина на секцията за пързаляне над 1,5 m – 0,35 m.

2.2.6. Страничните височини (стени) на улеите на пързалки, мерено от най-вдлъбнатата част на улея в зависимост от височината на свободно падане, са, както следва:

Височина на свободно Минимални странични
падане, m височини на улея, m
1,2 0,10
От 1,2 до 2,5 0,15
Над 2,5 0,50

Забележка. Изискванията на т. 2 не се отнасят за водни пързалки, за пързалки с търкалящи се кръгли (цилиндрични) елементи и за пързалки с килимчета.

3. Въжени линии

3.1. Подвижният механизъм на ходовата ролка на въжената линия се обезопасява така, че да е невъзможен достъпът на ползвателите до него.

3.2. Висящото носещо въже, което държи седалката или ръкохватката, се обезопасява така, че да е изключена възможността от образуване на примка.

3.3. При спиране или задействане на съоръжението отклонението на висящото носещо въже, което държи седалката или ръкохватката, е не по-голямо от 45° спрямо хоризонтала.

3.4. Седалките се покриват с ударопоглъщащ материал.

3.5. Ръкохватките са с диаметър от 16 до 45 mm с оглед осигуряване на възможност за обхващането им с двете ръце.

3.6. При ползването на въжената линия не се допуска наличието на ограничения, създавани от примки, каишки и други елементи, които могат да затруднят ползвателите при слизане от съоръжението.

3.7. Ръкохватката не следва да създава риск от удушване.

3.8. Въжените линии са с конструктивни размери, съответстващи на минималните изисквания съгласно фиг. 3.

Детска въртележка

Фиг. 3

4. Въртележки

4.1. Наклонът на централната ос е най-много 5° спрямо вертикалата.

4.2. Максималната височина на свободно падане във всяка една точка на въртележките е до 1 m. Само за въртележки с ръкохватки над главата максималната височина от ръкохватката до настилката е до 2,5 m.

4.3. Ръкохватките, както и всички части, които се обхващат, са с диаметър от 16 до 45 mm.

4.4. В случай че се предвижда възможност за влизане и закрепване на инвалидна количка в структурата на въртележка тип „въртяща се платформа“, се осигурява съответното минимално свободно пространство. В този случай височината на платформата съвпада с височината на прилежащата настилка и разстоянието между ръба на платформата и ръба на настилката е не повече от 6 mm (когато въртящият механизъм е вкопан в земята).

4.5. Максималният диаметър на въртележки тип „въртящ се стол“, при които местата за ползвателите представляват седалки, неподвижно свързани посредством лъчи с централния вал на носещата конструкция, е 2 m. Седалките се изпълняват в съответствие с изискванията за седалки за люлки тип „кош“. Седалките са не по-малко от три и се разпределят на равни разстояния по периферията на въртележката. Използването на този тип съоръжения следва да е достъпно и за ползватели с двигателни увреждания.

4.6. За въртележки тип „въртяща се платформа“ не се допуска наличието на стърчащи части извън ръба на платформата. Всички съставни елементи на въртележката следва да се въртят в една и съща посока. Когато механизмът не е вкопан в земята (при въртяща се платформа, която не е изравнена с настилката), вертикалното разстояние между настилката и платформата е повече от 0,40 m, или от 0,06 до 0,11 m, в случаите, когато между ръба на платформата и механизма има преграда (престилка) на разстояние най-малко 0,06 m от платформата (фиг. 4).

Въртележка - схеми

Фиг. 4

4.7. Всички механизми на въртележките, задвижвани от ползвателите посредством педали и манивели (крубели), се изпълняват затворени и обезопасени. Разстоянието между рамената на манивелата и други съседни на тях части от въртележката е най-малко 12 mm. Всички задвижващи части са затворени в кожух с оглед предотвратяване на опасности от прищипване или прерязване на части от тялото. Отворите в кожусите са не по-големи от 5 mm.

4.8. Горната и долната повърхност на диска при въртележки тип „голям наклонен диск“, въртящи се около ос с наклон до 5° спрямо вертикала, са гладки, без ръкохватки, дръжки и други елементи.

4.9. Максималната скорост при периферията на всички видове въртележки е не повече от 5 m/s.

5. Клатушки и люлки тип „везна“

5.1. Клатушките и люлките-везна трябва да са конструирани така, че всички отвори или пролуки, които могат да се образуват по време на движение, както и всички достъпни монтажни връзки да са с размер до 12 mm.

5.2. На всички видове клатушки и люлки-везна се монтират ръкохватки, чиито размери съответстват на изискването за обхващане – от 16 до 45 mm, като за ползватели до 3 години те са с размери от 16 до 30 mm. Свободният край на ръкохватките е с диаметър, по-голям от 44 mm.

5.3. Клатушките, предназначени и за ползватели с двигателни увреждания, са с облегалки с оглед предотвратяване на опасността от изпадане.

5.4. Ръкохватките и опорите за крака се закрепват стабилно.

5.5. Изпъкнали части на съоръжението (като човка на птица) се заоблят с радиус най-малко 20 mm.

5.6. При всички видове клатушки движението към крайната точка трябва да се забавя постепенно с оглед предотвратяване на внезапно спиране или обръщане на посоката.

Забележка. В приложението са определени подробно техническите изисквания само към най-използваните съоръжения за игра. Изборът на съоръженията, които ще бъдат монтирани на територията на площадките за игра, не следва да се свежда само до разгледаните видове съоръжения за игра.

 

Приложение № 6 към чл. 47, ал. 2

Определяне на минималната площ на ударопоглъщаща настилка на съоръжение за игра

1. Съоръжения за катерене и сложни (комбинирани) съоръжения за игра

Минималните изисквания за разпростиране на ударопоглъщащата настилка (площта на удар) около съоръженията за катерене и сложните (комбинирани) съоръжения за игра в зависимост от височината на свободно падане на съоръжението са съгласно табл. 1.

 Таблица 1
Височина на Площ на Височина Площ на
свободно удар около на свободно удар около
падане на съоръже- падане на съоръже-
съоръже- нието (като съоръже- нието (като
нието, m разстояние нието, m разстояние
от краи- от краищата
щата на на съоръже-
съоръже- нието), m
нието), m
От 0,60 до 1,5 1,50 2,3 2,03
1,5 1,50 2,4 2,10
1,6 1,56 2,5 2,16
1,7 1,63 2,6 2,23
1,8 1,70 2,7 2,30
1,9 1,76 2,8 2,37
2,0 1,83 2,9 2,43
2,1 1,90 3,0 2,50
2,2 1,96

2. Люлки тип „махало“

2.1. Минималната дължина (L) на разпростиране на ударопоглъщащата настилка се измерва от ортогоналната проекция на центъра на седалката на люлка-махало върху повърхността на земята (настилката) в посока на движението (напред и назад) на люлката. Тази дължина се определя в зависимост от дължината на веригата, на която е окачена седалката към хоризонталната греда, и вида на предвижданата ударопоглъщаща настилка съгласно табл. 2. Към минималната дължина L се добавят по 0,5 m допълнително свободно пространство от двете страни. В минималното свободно пространство не се допуска наличието на каквито и да е препятствия и твърди предмети. Схема на разпростиране на ударопоглъщаща настилка под седалка на люлка-махало е дадена на фиг. 1.

Таблица 2
Дължина на Минимално Минимално
веригата*, разпростиране разпростиране
m при ударопо- при ударопо-
глъщаща глъщаща
синтетична насипна
настилка L, настилка L,
m m
1,5 3,05 3,55
1,6 3,14 3,64
1,7 3,22 3,72
1,8 3,31 3,81
1,9 3,40 3,90
2,0 3,48 3,98
2,1 3,57 4,07
2,2 3,66 4,16
2,3 3,74 4,24
2,4 3,83 4,33
2,5 3,91 4,42

 

* Дължината на веригата е перпендикулярното разстояние от оста на въртене на люлката до повърхността на седалката.

Ударопоглъщаща настилка

Фиг. 1. Схема на разпростиране на ударопоглъщаща настилка под седалка на люлка-махало

2.2. Минималното разпростиране на ударопоглъщащата настилка в посока, перпендикулярна спрямо посоката на движение (люлеене) на седалката, е:

2.2.1. за седалки с широчина до 500 mm – ивица с широчина най-малко 1,75 m и с дължина съгласно табл.2, на която ортогоналната проекция на седалката в състояние на покой е в средата на ивицата;

2.2.2. за седалки с широчина, по-голяма от 500 mm – ивица с широчина най-малко 1,75 m плюс разликата между широчината на седалката и 500 mm и с дължина съгласно табл.2, на която ортогоналната проекция на седалката в състояние на покой е в средата на ивицата.

2.3. Люлки с една точка на окачване

Площта на удар за изпълнение на ударопоглъщаща настилка за люлки с една точка на окачване представлява кръг с радиус в зависимост от дължината на веригата съгласно табл. 2.

Люлка с една точка на окачване

Фиг. 2. Люлки с една точка на окачване

3. Пързалки

За определяне на минималната площ на ударопоглъщаща настилка на самостоятелни и комбинирани пързалки се прилагат изискванията по т. 1 на това приложение, като допълнително се предвижда и ударопоглъщаща настилка, както следва:

а) при пързалки с изходна секция, по-дълга от 30 % от секцията за пързаляне – ударопоглъщаща настилка с минимална дължина по посока на пързалянето 1 m, мерено от ръба на изходната секция, и по 1 m от двете страни на улея на пързалката;

б) при пързалки с изходна секция, по-къса от 30 % от секцията за пързаляне – ударопоглъщаща настилка с минимална дължина по посока на пързалянето 2 m, мерено от ръба на изходната секция, и по 1 m от двете страни на улея на пързалката.

4. Клатушки и люлки тип „везна“

Минималната площ на ударопоглъщаща настилка за клатушки и люлки тип „везна“ представлява площта на удар под и около съоръжението, която се разпростира на разстояние най-малко 1 m във всички посоки от краищата на съоръжението.

5. Въжени линии

5.1. Минималната широчина на ударопоглъщащата настилка за въжени линии се предвижда като ивица с широчина 4 m – по 2 m от двете страни на ортогоналната проекция на хоризонталното въже върху повърхността на земята (фиг. 3).

5.2. Минималната дължина на ударопоглъщащата настилка за въжени линии (фиг. 3) е сума от:

а) дължината на ортогоналната проекция на хоризонталното въже върху повърхността на земята;

б) ортогоналната проекция върху повърхността на земята на вертикалното въже (на което е окачена седалката или ръкохватката) в положение на седалката или ръкохватката в крайна/начална точка с отклонение 45° спрямо вертикала през захващащия хоризонталното и вертикалното въже механизъм;

в) по най-малко 2 m в посока, противоположна на движението спрямо хоризонталното въже от ортогоналната проекция на седалката или ръкохватката върху повърхността на земята, при положение на седалката или ръкохватката, описано в буква „б“.

5.3. Изискванията на т. 5.2, букви „б“ и „в“ се спазват за двете крайни/начални точки на въжената линия.

Детска люлка с единично окачване - схема

Фиг. 3. Минимална широчина и дължина на ударопоглъщаща настилка за въжени линии

6. Въртележки

6.1. Минималната площ на ударопоглъщащата настилка за въртележки тип „въртящ се стол“, за въртележки с ръкохватки над главата тип „въртяща се платформа“ и за въртележки, задвижвани от ползвателите посредством крубели, педали и манивели, представлява ортогоналната проекция на въртележката върху земната повърхност плюс пръстен около тази проекция с широчина най-малко 2 m, т.е. кръг с радиус 2 m плюс радиуса на въртележката.

6.2. При платформени въртележки, когато височината на платформата съвпада с повърхността на предвижданата настилка (с вкопан в земята механизъм), формата на площта на удар за ударопоглъщаща настилка представлява пръстен с широчина най-малко 2 m, мерено от периферията на платформата навън.

6.3. При въртележки с ръкохватки над главата и при въртележки тип „голям наклонен диск“, въртящ се около ос с наклон до 5° спрямо вертикалата, към площта на ударопоглъщащата настилка се предвижда допълнително свободно пространство 1 m (без ударопоглъщаща настилка), т.е. свободното пространство на въртележки с ръкохватки над главата и на въртележки тип „голям наклонен диск“ се разпростира на разстояние най-малко 3 m във всички посоки от периферията на въртележката.

6.4. Площта на ударопоглъщащата настилка под формата на окръжност може да бъде изпълнена като правилен многоъгълник с най-малко шест страни и с апотема, равна на радиуса на съответния кръг.

 

Приложение № 7 към чл. 56, ал. 1 и ал. 2, т. 2, чл. 63, ал. 2 и чл. 68, ал. 4

Списък на приети, одобрени и публикувани части от серията стандарти БДС EN 1176 „Съоръжения за площадки за игра“, при съответствието на които се счита, че съоръженията за игра отговарят на изискванията за безопасност

1. БДС EN 1176-1 „Съоръжения за площадки за игра. Част 1: Общи изисквания за безопасност и методи за изпитване“

2. БДС EN 1176-2 „Съоръжения за площадки за игра. Част 2: Допълнителни специфични изисквания за безопасност и методи за изпитване на люлки-махало“

3. БДС EN 1176-3 „Съоръжения за площадки за игра. Част 3: Допълнителни специфични изисквания за безопасност и методи за изпитване на пързалки“

4. БДС EN 1176-4 „Съоръжения за площадки за игра. Част 4: Допълнителни специфични изисквания за безопасност и методи за изпитване на въжени линии“

5. БДС EN 1176-5 „Съоръжения за площадки за игра. Част 5: Допълнителни специфични изисквания за безопасност и методи за изпитване на въртележки“

6. БДС EN 1176-6 „Съоръжения за площадки за игра. Част 6: Допълнителни специфични изисквания за безопасност и методи за изпитване на съоръжения за люлеене“

Забележка. Стандартите, дадени в приложението, могат да бъдат обект на преработка, поради което се препоръчва да се ползват последните им издания. При приемането, одобряването и публикуването на нови части от серията стандарти БДС EN 1176 следва да се има предвид, че те са част от списъка на стандартите съгласно приложението.

 

Приложение № 8 към чл. 69, ал. 3

Опасности, които могат да бъдат установени по време на поддържането на площадките за игра

1. Рискови фактори по време на експлоатацията на площадка за игра, произтичащи от:

1.1. разположението на монтирано съоръжение за игра;

1.2. разположението на монтираните съоръженията помежду им и разположението на монтираното съоръжение за игра спрямо монтираните елементи на обзавеждането и растителността;

1.3. некачествен монтаж;

1.4. непълен и/или погрешен контрол и поддържане на площадката за игра;

1.5. настилките на територията на площадката;

1.6. огражденията;

1.7. разлики във височина или препятствия;

1.8. озеленяването (подбора на растителни видове);

1.9. елементите на обзавеждане;

1.10. неподходящо ослънчаване и/или изложение;

1.11. естествената околна среда (източници на шум, прах и изгорели газове);

1.12. неподходящо осигуряване на информация (табели и означения);

1.13. достъпността до и в площадката при непредвидени критични моменти (например при необходимост от спешна медицинска помощ, евакуация и др.);

1.14. вандализъм и атмосферни въздействия;

1.15. голяма натовареност на площадката (бързо износване и чести повреди на съоръженията за игра и на елементите на обзавеждането);

1.16. концентрация на голям брой ползватели в даден момент на площадката;

1.17. липса на умения, подготовка, опит и познания на персонала за поддържане и контрол на площадката за игра;

1.18. неподдържане на добра хигиенна среда на територията на площадката за игра;

1.19. препятствия и неравности по настилката.

2. Опасни фактори по отношение на конструкцията, сглобяването и поддържането на съоръженията за игра вследствие на:

2.1. неподходяща структурна здравина и устойчивост на съоръжението за игра (като се отчитат якостта, устойчивостта и деформационните характеристики на използваните материали);

2.2. неустойчивост на съоръжението за игра (като се отчитат закрепването на съоръжението и положената настилка, безопасният (правилният) монтаж на съоръжението при възможните натоварвания);

2.3. използването на съоръжението за игра, включително рисковете от порязвания, ограничаване на достъпа, задушаване, захващане и прекомерно упражняване на сила;

2.4. по-тежки инциденти и злополуки (анализ на инцидентите);

2.5. ударопоглъщащата настилка под и около съоръжението за игра (като се отчитат техническите характеристики и видът на настилката в зависимост от височината на свободно падане);

2.6. достъпността на и в съоръжение за игра при непредвидени критични моменти;

2.7. неспазване на изискването за труднодостъпност на съоръженията за игра, предназначени за по-големите възрастови групи, от по-малките възрастови групи;

2.8. затворени пространства на съоръжения за игра, неотговарящи на изискванията за безопасност;

2.9. възможно възникване на пожар;

2.10. некачествена поддръжка в резултат на непълен или нередовен контрол;

2.11. непредприети мерки по отношение на установени рискове и неизправности, описани в докладите за контрола;

2.12. основни промени на съоръжението за игра, извършени от лице, неупълномощено от стопанина на площадката за игра или от производителя на съоръжението;

2.13. неосигуряване на ползвателите с информация за възможните рискове или непредоставяне на такава информация по подходящ начин.